той беше идеален. с мъдри мисли.
тя беше луда с шапка от цветя.
мигът ги срещна. бяха си най-близки.

Пия джунгла в чаша 
загледана в очите ти -
кехлибари в тигрови зеници.

Тихо е. Косът подсвирна
на полетялото жълто листо,
познал цвета на човката си.

Размишлявам те. Бавно. Отдавна те няма.
Спрял си да пишеш, но говориш навътре.
Новият огън съвършено те мами 

Слънце ме целува сутрин
с аромат на дива нежност.
С летни тръпки те нехая.