Светкавица в очите ти съм – заслепявам.
Огряна съм от огъня сред танца на водата.
И с вятъра, шептящ в ухото на гората, спявам
пак нотите сакрални в тебе с моята соната.

Око на рис в нощта съм, цветното ми тяло
с оранжевия изгрев в тебе вади кадифето.
От пеещото мое име ставаш пътник в бяло,
без който вече нищо не е същото. Дори кафето.

"Светкавица в очите ти съм – заслепявам" – удовлетворена ли ще си да общуваш с един ошашавен мъж?
"От пеещото мое име ставаш пътник в бяло" – ти да не би да превръщаш мъжете в ангели?

Здравейте, Тетива!
Пристрастията са любими склонности, скачащи в коктейла на душата чрез трамплин от усмивки. :)))))

И на двата въпроса отговорът е: Да!
Много философски разсъждаваш днес, браво.
И в този ред на мисли осъзнавам за кой ли път, че хората уважават само собствените си противоречия. Разсъждавам си...