Да обичаш е щастието за теб. 
Да погубиш любовта е нещастието ти. 
Да изтриеш поезията, която си посветил на тази любов е грях,
който ще запълни сърцето ти с онази празнота, в която няма нищо.
Обречената на забрава поезия е жив въглен в сърцето ти. 
И дори себичният ум да забрави, сърцето ти ще помни завинаги,
наказвайки те с нелюбов.
Най-ценното в обичането е да опазиш чувството.
Останалото е просто обикновено живеене.
Или живуркане, лишено от поезия. 

Много истини си написала тук- умно и поетично поднесени!...

(: